Това са случаи, при които два или повече пръста са слепени заедно.
Когато ръцете и краката се формират по време на вътреутробния период , всички пръсти на ръцете и краката са слепени . В по-късен етап на бременността пръстите се разделят един от друг в резултат на регресията на връзките на тъканта между пръстите. Проблеми, възникващи в този етап от развитието, възпрепядстват разделянето на пръстите и това води до Синдактилия.
Синдактилията е една от най-често срещаните аномалии на горен крайник. Тя може да бъде и в двете ръце-50%. Също така може да бъде наследствена 10% – 40%. Най-често са слепени средният и безименният пръст. Второ по честота се среща слепване между безимения пръст и кутрето. По-рядко се среща при палец – показалец или показалец – среден пръст. Синдактилията може да бъде самостоятелна или съчетана с други аномалии в други части на тялото. Следователно когато забележим, че едно бебе е със синдактилия, трябва да проверим и за други аномалии.
При синдактилията адхезията между двата пръста може да бъде по продължението на целите пръсти или да обхваща само малка част от тях, без да достига до върховете им.
Адхезията може да включва само меки тъкани, но може да включва и костите, особено в края на пръста. В някои напреднали случаи и особено при някои синдроми може да се види, че всички пръсти са срастнали.
1 – Пълна синдактилия: При нея имаме адхезия, която се простира от началото до края на пръстите.
2 – Частична синдактилия: Пръстите са частично съединени (не са разделени). Тя може да бъде и под формата на ципа между пръстите.
Синдактилията се класифицира и спрямо дължината на пръста и дали е в комбинация със срастване на кост.
- Проста синдактилия: засегнати са само меките тъкани.
- Комплексна синдактилия: Фалангите на срещуположните пръсти, също не са разделени.
- Сложна синдактилия: случаи, при които структурите на костите и меките тъкани на пръстите са съединени.
Синдактитлията на ръка е малформация , която засяга функционалното и естетическото развитие при децата. Срастванията между палеца и показалеца затрудняват функционалния захват на ръката, а срастването между другите пръстите води до тяхното обездвижване. Залепените пръсти, които не са с еднаква дължина, с напредването на възрастта започват да се изкривяват към късия пръст.
Лечението е предимно хирургично. При много леки сраствания, при които няма функционално влошаване, при наличието на други медицински проблеми, които ще предотвратят прилагането на хирургично лечение, или в случаите, когато разделянето на пръстите може допълнително да наруши функциите, хирургичното лечение може да бъде пропуснато. Понякога пръстите може да не разполагат с достатъчно подходяща тъкан, за да образуват независим, движещ се и стабилен пръст. В такива случаи може да е по-подходящо пациентът да остане със синдактилията, за да не се нарушат съществуващите функции на ръцете.
Препоръчителният момент за хирургично лечение обикновено е след първата година, а дори и по-късно. Целта е да се разделят всички сраствания преди училищния период. В противен случай може да има малко подобрение в захвата на пациента и способностите за улавяне, а пръстите, които продължават да растат и ще имат различна дължина, могат да повлияят на нормалното развитие един на друг, което води до деформации на наклона им и ставни патологии в пръстите. В хирургията излишната кожа, която причинява слепването, се разделя между двата пръста с зигзагообразен разрез. Въпреки това често остават области, където липсва кожа. Необходимо е също така да се трансплантира кожа от области на тялото на детето, които не са видими, като слабините и вътрешната част на ръката. Ако синдактилията обхваща две отделни зони на една и съща ръка, то те трябва да бъдат разделени в 2 отделни операции Ако се извършат заедно, може да има проблеми с кръвообращението на пръста, тъй като хирургическата интервенция ще се извърши от двете му страни.
Например, ако има адхезия между показалеца, средния, безименния и малкия пръст, при първата операция се отстранява адхезията между показалеца и средния пръст и слепването между безименния и малкия пръст. Три месеца по-късно се отстранява адхезията между средния и безименния.