Петте големи нерва, които са продължение на гръбначния мозък, излизат между шийните прешлени и се свързват по различен начин под шията и ключицата, образуват невронна мрежа, наречена брахиален сплит, който след излизане между шийните прешлени се слива помежду си по различни начини под страната на врата и яките.
Нервните разклонения, излизащи от брахиалния сплит са нервите, отговорни както за движението, така и за усещането на гърба и гърдите, раменната област, ръцете и предмишниците.
Акушерската пареза на ръката е парализа, причинена от увреждане на брахиалния плексус по различни причини преди или по време на раждането. Повечето са едностранни. Симптомите могат да варират в зависимост от степента на увреждане на нервите. Симптоми като невъзможността на бебето да движи ръката си или да движи едната по-малко от другата, невъзможността да стисне засегнатата ръка в юмрук, разликата в цвета между двете ръце, фактът, че едната ръка е по-мека от другата и че предметите винаги се хващат с една и съща ръка при по-големи бебета, невъзможността да се мушне в устата са симптоми, които показват увреждане на брахиалния плексус.
Приблизително 10% от бебетата, които страдат от травма на брахиалния плексус, имат проблеми и може да се нуждаят от операция. Въпреки това, бебетата, родени с пареза на ръката, трябва да бъдат под наблюдение на екип, занимаващ се както с хирургично лечение, така и с физиотерапия на брахиалния плексус , за да може да се оцени възможно най-бързо дали детето има нужда от хирургично лечение.
Едно от първите неща, които се правят при прегледа на пациента, е да се определи дали текущата парализа в ръката е причинена от централната нервна система или проблемът е в брахиалния плексус.
Когато движенията на рамото и лакътя не са в пълен обем , това е индикация ,че са увредени горните нервни коренчета . Ако едно бебе на възраст между 6 и 9 месеца не може да вземе предмет в ръката и да го отведе към устата си, докато е в седнало положение, то тогава можем да твърдим ,че хирургичната намеса е неизбежна. (Фигура 1).
При друга често срещана форма на нараняване, движението на ръцете и усещането са недостатъчни. Детето не реагира при сигнал за болка. Движенията на рамото и лакътя отсъстват или не са достатъчни. Може да се види леко увисване на клепача от страната на проблемното рамо на детето, както и по-малка зеница в сравнение с тази в другото око. При пациенти, при които не настъпва подобрение, за операция може да се говори след 3-ия месец. (Фигура 1,2)
При нервните операции, извършени през този период, важно е колко от петте нервни корена, споменати по-горе, са засегнати и в каква степен. За нервни корени, наранени на ниво гръбначен мозък, може да се наложи прехвърляне от нервите, които използваме по-малко в ежедневието,а за нервни корени, наренени на ниво по-ниско от гръбначния мозък, се вземат нерви от краката, като се прави мост към липсващата област. Ако се прецени,че пациентът има нужда от операция на нервите,интервенцията трябва да бъде извършена преди детето да навърши 1 година. Нервите, взети от крака, са сензорни и те не оказват влияние на походката. Много често родителите се притесняват,че при тази интервенция остава белег на крака. Но в крайна сметка се съгласяват,че по-важна е функционалността на ръката.
Едни от най-важните точки,които пациентите и техните роднини не трябва да забравят както по отношение на брахиалния плексус,така и по отношение на други нервни операции е, че резултатите от интервенцията ще бъдат видими след дълго време. Нервът започва своята регенерация от мястото,където е бил реконструиран като се движи към върха на пръста всеки ден приблизително с по 1 мм.
Поради тази причина регенериращият период на нервните клетки продължава от 6 месеца до 2 години,толкова им отнема да достигнат до муслкула. Пациентите трябва да бъдат проследявани с физиотерапия дълго време преди и след операцията. След като възстановяването на нервите се счита за завършено, но не е достатъчно за основните движения на ръката, то тогава се прави транспозиция на сухожилия от функциониращите мускули на гърба и ръката към не функциониращите мускули. При необходимост могат да се извършват операции за корекция на костите.
При необходимост от оперативна намеса, препоръчителният период за извършването й е между 3-та и 5-та година на детето, предучилищна възраст.
За постигане на максимален резултат, в пост оперативния период са много важни изборът на подходящи шини и усилената физиотерапия
Целта е да се създаде спомагателен крайник на другия, който е непокътнат, чрез разгръщане на максималния му потенциал (не трабва да се очаква стопроцентово възстановяване и предоставянето на всички функции). Това дори е възможно само при операции, които се извършват в най-подходящите моменти, хармонично проследяване от семеен лекар, добър физиотерапевтичен процес и голямо търпение.
Kopmuş sinirleri onarmak için, ayaktan alınan sinir greftleri, fibrin yapıştırıcı ve mikrocerrahi dikişlerle omurilikten çıkan kök arasına yerleştiriliyor.
Sinir onarımından 10 yıl sonra , olgunun omuzu yukarı kaldırması, enseye götürmesi, elini ağzına getirmesi ve parmak hareketleri görülüyor.
Doğum felci sonrası omuz hareketlerinde kısıtlılık olan olgunun; tendon transferi ameliyatıyla omuzunu kaldırma, elini enseye götürme hareketlerindeki düzelme görülüyor.